Руски пленници на РДК: просачване с храна от дрон, без лекарства

🇺🇦🎙️🇷🇺 Трима руски военнослужещи по договор, попаднали в плен през зимата в Запорожка област, разказват как техните командири ги изпращали по двойки да се укриват в мазетата на къщи в едно село, снабдявали ги с дрон през няколко дни и не изпращали лекарства дори на войник с изгоряло лице. Разговорите са включени във втората от общо шест части на интервю, публикувано от Руския доброволчески корпус (РДК) на 24 октомври. РДК е формирование от руски граждани, което воюва на украинска страна. През зимно-пролетната кампания 2025–2026 г. е действал в Запорожка област в състава на специално подразделение „Тимур“ на Главно управление разузнаване (ГУР), по данните на което е пленил 24 войници на противника.

Интервюто се провежда от руския журналист Роман Попков, който живее в Украйна. През юни 2023 г. той беше обвинен задочно от Следствения комитет на Руската федерация, че е ръководил убийството на военен блогър на име Владлен Татарски. Попков отрече участие още през април. В записа са заглушени имената на пленниците, названията на частите им и името на селото, но лицата им не са закрити. И тримата говорят в плен, пред интервюиращ от пленилата ги страна, а двама от тях хвалят отношението на войниците, които са ги заловили. Разказите им не са проверени независимо.

Сергей от Саратовска област работел на смени като охранител в московско училище и подписал договор на 27 октомври 2025 г. „Основно заради парите, за да изплатя кредитите“, обяснява той, но и заради детската си мечта да стане офицер. Командирите му обещали, че след първата бойна задача, след Нова година, ще подадат документите му за военно училище. Знаел, че във войната загиват много хора, „но мислех, че няма да ме хвърлят в най-голямото пекло“. Минал около един месец обучение на полигон край Луганск и още две седмици на втори полигон, а бронежилетката и каската си закупил сам. Задачата му била да влезе в селото, да се скрие в къща и да не влиза в контакт с цивилните: „Просто седим като мишки, слушаме и докладваме на началството.“

FPV дрон срутил къщата, в чието мазе се намирал боен другар от групата. Сергей и войникът, с когото се е движил, не успели да го изровят. Скрили се в друго мазе, където го ранила хвърлена граната, а привечер къщата пламнала. Когато таванът започнал да се руши, изтичали навън. Другарят му изчезнал, а Сергей усетил, че кожата на лицето му се свива и косата му е изгоряла. „Да гориш е много страшно и болезнено“, казва той. В продължение на три дни се крил в барака с подути, слепени очи: „Пикаех на парцалче и мокрех очите си, за да се отворят.“ Дронове на неговата армейска част пуснали вода и храна, по-късно терминал Starlink и картонче с указание да установи връзка и да покаже лицето си преди следващата пратка. Парола за терминала не изпратили. Показал пред камерата на дрона някаква тубичка и поискал нещо за лицето, „но нищо не ми пращаха освен храна“. Последните шест дни прекарал гладен в мазе, където имало само домашно вино. На въпроса дали още иска военна кариера отговаря: „Всичко се промени, разбрах, че това не е за мен.“

Вторият пленник е 34-годишен шофьор на тир от Новоросийск, арменец с руско гражданство. Неговият път започнал още през 2022 г. След катастрофа на пътя получил призовка и попитал дали ще го осъдят, или ще го пратят в армията. Отговорът бил: „Подпиши договор и всичко ще закрием.“ Около три месеца пазил пост в Херсонска област, без да влиза в сражения, разболял се, а военномедицинската комисия го признала за ограничено годен. Чакал решението почти година, а лечението и процедурата, по думите му, „ми позволиха дълго време да протакам“ в постоянната база на полка в Руската федерация. „Дълго се изплъзвах, плащах“, казва той. Когато поискал военна ипотека, го извадили от списъците на частта, а през октомври 2025 г. той подписал отново, за да помогне на брат си, с надеждата, че категорията му ще го задържи в полка. Платил на майор, за да го върне в Русия: „Трябваше да се изтегля след 3–4 дни, обеща той, и така си останах тук, в тези щурмове.“

Шофьорът и третият пленник са били в една група, командвана от старши с позивна „Гоша“. Пращали ги „по двама, постоянно“. Това е „просачване“, както го нарича и РДК: малки групи се промъкват през украинските позиции и се укриват в тила. Задачата им е била да влязат в покрайнините на селото и да се установят там, т.е. да намерят мазе или къща, „където никой няма да ни види“, и да докладват всичко, което видят и чуят, като „очи и уши“. Шофьорът носел автомат АК-12, 8 пълнителя и 4 гранати. Казал, че не умее да работи с компас и навигационното приложение AlpineQuest, и му дали другар, с когото да се придвижва. И храната идвала с дрон: „Дронът можеше да не дойде 4–5 дни, а можеше да донесе консерва месо за двама, два пакета цигари и две шоколадчета.“ Оцелявали с бурканите със сладко и туршия, намерени по мазетата.

До целта, по думите му, от цялата рота стигнала само неговата тройка. Командването им казало: „Вие сте тигри, вие сте лъвове, искайте каквото искате.“ Ръцете и краката им били измръзнали и направили списък с лекарства. Получили веднъж „кутия използвани антибиотици, и пак не ни стигна за двамата“. Групите, които влизали в селото, спирали да установяват връзка – сред групите, за които е чувал, това се случило с „четири със сигурност“. „Пратиха ни само в едната посока“, казва той.

Третият, Виталий от Бабаевски район на Вологодска област, работил като общ работник в Санкт Петербург и подписал в Москва на 10 ноември 2025 г., защото имал финансови затруднения. Има две деца и не четял новини. „Едва тук осъзнах, че ни пратиха направо като пушечно месо“, казва той. Старшият в групата стоял на позицията, а Виталий, с позивна „Витязь“, получил заповед да продължи сам и да наблюдава. Повече от седмица се крил по къщи и в гората, докато не го намерили в сеното на един таван. Не оказал съпротива. На въпроса какво би посъветвал другите отговаря: „Да не ходят никъде.“

Плащането за избягване на фронта, описано от шофьора, не е изолиран случай. Радио Свобода публикува на 8 февруари 2026 г. разкази на руски военнослужещи за суми от 700 хил. до 3 млн. рубли за изтегляне от предна линия или освобождаване от щурмовите части. Според същите разкази отказът да се плати често води до заплаха с изпращане на щурм. The Telegraph цитира младши сержант, според когото командирите искат от войниците между 13 000 и 40 000 долара под същата заплаха. Държавата сама предлага службата като изход от дълговете и делата. Закон, в сила от 1 декември 2024 г., отписва до 10 млн. рубли просрочени задължения на всеки, подписал договор за най-малко година, ако по тях вече има съдебно решение или изпълнително производство. Пакетът, подписан на 24 юни 2023 г. от президента Владимир Путин, позволи на обвиняеми и осъдени да сключват договор с Министерството на отбраната . Шофьорът от Новоросийск разказва, че същата размяна са му предложили устно още през 2022 г., преди закона.

РДК посочва само, че попадането им в плен се е случило през зимата на 2026 г. Групата на шофьора обаче още е координирала движението си благодарение на Starlink, пуснат от дрон. На 5 февруари 2026 г. руските терминали бяха блокирани, защото SpaceX въведе бял списък с регистрираните устройства след отправено искане от тогавашния министър на отбраната Михайло Федоров. Това сочи, че поне задачата на шофьора е започнала преди февруари.

Чл. 13 от Третата женевска конвенция задължава страните да пазят военнопленниците „срещу оскърбления и обществено любопитство“. Според коментара на Международния комитет на Червения кръст материали, по които отделният пленник може да бъде разпознат, по правило не бива да се разпространяват. Още през март 2022 г., по повод украинските пресконференции с руски пленници, Amnesty International предупреди, че публичните изяви ги излагат на риск след връщането им у дома. РДК не крие за какво възнамерява да използва пленниците: „Това не са просто пленници. Това е средство за освобождаване на защитниците на Украйна, попаднали в путинския ГУЛАГ.“

Тримата не са представителна извадка: избрала ги е страната, която ги държи, и всеки говори пред нея. Общото между тях е, че са подписали заради кредити, заради безпаричие или срещу прекратяване на дело, а законите, с които държавата предлага отписване на дългове и прекратяване на дела срещу подписване на договор, са в сила. Тази първа половина от пътя им е правило, а не изключение. От тримата само шофьорът разказва за откуп, за да избегне щурмовете, но разказите на военнослужещи пред Радио Свобода и The Telegraph го описват като система. За последвалото разказват само пленниците: двойка в чуждо село, където храната пристига, когато има дрон, а лекарствата не пристигат. Сергей, който е подписал заради кредитите, вече знае какво струва тази сделка: „Както си бяха проблемите, така и ще си останат.“

Анализ: Селиванов за украинците под окупация: „ще загинат или ще заминат“

🇷🇺 Там, където влиза руската армия, украинското „престава да съществува“, а онези, които не искат да се откажат от украинската нация, „ще загинат или ще заминат“. Това заяви Алексей Селиванов, роден в Киев бивш помощник на украинския министър на отбраната, който през 2022 г. е заместник-началник на окупационната полиция в Запорожка област. Думите са произнесени на 27 март 2025 г. на първата конференция на „Клуб на народното единство“ в московския хотел „Президент“ и могат да бъдат чути на пълния запис, който клубът публикува на собствения си канал във VK.

Селиванов се различава от официалните руски текстове по тона, не по целта. Държавна агенция и църковен събор са писали, а президентът Владимир Путин казва по-предпазливо онова, което Селиванов изрича без да увърта: че украинците не са отделна нация, че украинството е обратимо, а войната дава шанс за подобен обрат. След март 2025 г. докладите на ООН и на Съвета на Европа описват в окупираните области натиск за приемане на руско гражданство, обучение в руски училища и отказ от украинска идентичност. Всеки, който отхвърли тези изисквания, напуска.

Репликата е направена в отговор на предишните оратори. „Отлично! Връщаме се в XIX век. Махаме тази изкуствена идея за украинска нация и казваме, че всички сме руснаци. Украинизацията е обратима. Ако украинската нация е конструкт, политически конструкт, тя може да бъде премахната с възпитание“, каза Селиванов. На територията, контролирана от Киев, продължи той, това няма да се позволи „при никакви подписани договори“. „Но Бог ни дава шанс. Кървав шанс, тежък шанс. Той се нарича специална военна операция. Там, където идват руските войски, украинството престава да съществува по ненасилствен и естествен път.“

Малко по-нататък в същата реплика той описа положението в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област: „Ако там има украинска нация, тя е само в лицето на чакащите и на диверсантите, които взривяват нашите полицаи. Повече украинска нация там няма. Така ще бъде и в другите освободени региони. Онези, които не искат да прекратят съществуването на украинската нация, ще загинат или ще заминат. Отиват в украинската армия.“ „Чакащи“ (на руски: ждуны) е подигравателното руско название за местните жители, които очакват Киев да се върне.

Записът продължава и след пасажа, който обиколи социалните мрежи. „Онези, които остават, са готови да се предават един друг, както става сега“, каза Селиванов и даде за пример случаи от Бердянск, при които „срещу всеки от тях се образува наказателно дело“. Бердянск се намира в Запорожка област, където служи в полицията през 2022 г. После той допълни: „А онези, които ще останат, са онзи пластичен материал, онзи наш генетичен материал, с който ще работим.“ За себе си признава гордо: „Аз лично съм деукраинизирал хора.“ Завърши с думите „Идваме в бившата Украйна и се занимаваме с деукраинизация и русификация“ и с уверението „За това аз и приятелите ми сме готови да воюваме и занапред“. В подготвената си реч по-рано същия ден беше дал и определението: „денацификацията е рерусификация, връщане на правото на хората да бъдат руснаци“.

Репликата е част от спор, който клубът води открито. Според „ПолитНавигатор“ историкът Евгений Спицин е заявил по-рано в дискусията, че „трябва да признаем реалността, че украинците са нация“, а да се отрича нейното съществуване, означава „предварително да обречем на провал цялата ни идея“. Лариса Шеслер, председател на Съюза на политемигрантите и политзатворниците на Украйна, предложи за украинците да се говори като за „част от руския народ“. От другата страна на спора водещата Анна Шафран настоява, че „отделен украински език не съществува“, а военният експерт Константин Сивков предложи територията на Украйна да бъде „санирана“ от убедените „нацисти“ заедно с потомците и семействата им. Уточни, че това „не значи да разстрелваме и бесим“, а може да стигне „чак до това да се отпускат средства за преместване и да бъдат изпращани на Запад“, защото „главното е да ги няма в нашата страна“. Селиванов от своя страна започна с „Сега ще опонирам на други хора“ и застана изцяло на страната на втората група.

Биографията му минава през същата война. Роден през 1980 г. в Киев и завършва Киевския политехнически институт. До 2014 г. е помощник на украинския министър на отбраната и временно изпълняващ длъжността директор на департамента за социално-хуманитарна политика в министерството, а паралелно той ръководи организацията „Верное казачество“ и заема поста секретар на правителствения координационен съвет за казачеството. През април 2014 г. е нападнат в Киев, след което заминава за Луганск, влиза в проруските въоръжени милиции и води предаването „Приятелите на майор Селиванов“ по местния канал „Луганск 24“. През юни 2021 г. в ефира му обещава: „Ще се видим в освободения Киев, приятели мои!“

През 2022 г. той вече работи за окупационната власт. Според присъдата на украинския съд на 29 март 2022 г. приема да работи за руските власти в Енергодар и оглавява окупационната „милиция“ в града, а от май е заместник-началник на Главното управление на руското МВР за Запорожка област в Мелитопол. На 14 юли 2022 г. е задържан от руските власти; ТАСС потвърждава ареста, като се позова на източник в регионалните служби за сигурност, без да назове причина. САЩ го вписаха в санкционния си списък на 15 септември, ЕС – на 6 октомври 2022 г. На 21 септември 2023 г. е осъден от Томакивският районен съд в Днепропетровска област задочно на 13 години лишаване от свобода за колаборационизъм. В Москва той се представя като заместник-командир на доброволчески батальон в Запорожие. Проруски медии го наричат подполковник, чин, който не е потвърден официално.

Клубът, пред който говори, далеч не е сбирка на маргинали. Сам се определя като „платформа за народна дипломация“, създадена съгласно указ № 809 на Путин за „традиционните духовно-нравствени ценности“. Според официалния му сайт съпредседатели са бившият украински премиер Николай Азаров, депутатката от Държавната дума Яна Лантратова и Андрей Клинцевич. В президиума влизат Александр Дугин, Сергей Караганов, Захар Прилепин, Апти Алаудинов и Евгений Примаков. По време на конференцията Примаков ръководи Россотрудничество, федералната агенция за руското хуманитарно влияние в чужбина, и беше представен на конференцията като съпредседател на клуба.

Почти всяка теза в репликата има предшественик в руските държавни медии. На 3 април 2022 г. малко над месец след инвазията, агенция РИА Новости публикува колонката на Тимофей Сергейцев „Какво трябва да направи Русия с Украйна“, според която „денацификацията неизбежно ще се превърне в деукраинизация“, „украинизмът“ е „изкуствена антируска конструкция“, а сроковете ѝ „в никакъв случай не могат да са под едно поколение“. Населението е разделено по подобен начин: въоръжените „нацисти“ трябва да бъдат „в максимална степен унищожени на бойното поле“, а пасивните „помагачи“ – превъзпитани с „идеологически репресии“ и цензура. За остатъчната Украйна отвъд „линията на отчуждение“ Сергейцев отбелязва: „Там ще заминат ненавистниците на Русия.“

1Ръководството на държавата формулира основата по-сдържано, но без съществена разлика. В статията си за „историческото единство на руснаците и украинците“ от юли 2021 г. Путин описа двата народа като един, а на икономическия форум в Санкт Петербург на 20 юни 2025 г. заяви, че смята руснаците и украинците за един народ и че „в този смисъл цяла Украйна е наша“. Дмитрий Медведев, като заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, заяви на 4 март 2024 г. в черноморския курорт Сочи, че идеята „Украйна не е Русия“ трябва „да изчезне завинаги“, защото „Украйна, разбира се, е Русия“. 3 седмици след това на 27 март 2024 г. Всемирният руски народен събор под председателството на патриарх Кирил прие програмен документ, според който руският народ се състои от великоруси, малоруси и беларуси, „клонове на един народ“. Документът настоява това триединство да бъде утвърдено със закон и включено в списъка на защитените ценности. Същият документ иска след войната цялата територия на Украйна да влезе в „зоната на изключително влияние на Русия“. Сходни искания влязоха и в преговорната позиция на Москва: в меморандум, връчен на 2 юни 2025 г. на украинската делегация в Истанбул, тя поиска официален статут на руския език, законова забрана на „прославянето на нацизма“ и разпускане на всички „националистически“ организации и партии.

Селиванов говори в бъдеще време, но голяма част от описаното вече е факт. Докладът на мониторинговата мисия на ООН от 21 март 2025 г. излезе шест дни преди конференцията и установи, че от учебната 2022/23 г. Русия налага в училищата в окупираните територии своята програма. В учебниците ѝ по история Украйна не е представена като независима държава, а по време на задължителните часове „Разговори за важното“ учениците научават, че жителите на окупираните земи са руснаци. Оксъщата политика се провежда от 2014 г. насам, учениците, които се обучават на украински, са намалели отупационните власти са заплашвали и наказвали деца и родители за това, че говорят на украински. В Крим, където 12 700 до 197 през 2023 г.

Седмица преди конференцията, на 20 март 2025 г., Путин подписва указ № 159, според който украинските граждани без „законни основания“ да пребивават в Руската федерация трябва до 10 септември 2025 г. да „урегулират“ статута си или да напуснат, а Москва смята за своя територия и четирите окупирани области. Последиците са описани в доклада на генералния секретар на Съвета на ЕС от 2 септември 2026 г. Там са издадени около 3,5 млн. руски паспорта, докато в Мариупол без руско гражданство остава 1% от жителите. По данни на ООН повечето местни жители без руски паспорт напускат до декември 2025 г. и това може да представлява принудително разселване. В своя доклад от 20 март 2026 г. мисията на ООН е категорична: Русия е депортирала и принудително е преместила хора от окупираната територия, особено смятаните за нелоялни. За да се върнат безопасно, украинците трябва да приемат руско гражданство, да запишат децата си в училища с руската програма и да „се въздържат от изразяване на украинската културна идентичност“, посочва ръководителката на мисията Даниел Бел. Сходството със Селиванов се крие най-вече в целта, не в механизма: той предвижда, че несъгласните ще загинат в украинската армия или ще заминат, а докладите описват натиск, при който онзи, който не приеме руския паспорт, напуска.

Позицията му не се споделя единодушно дори в собствения му кръг. В същата дискусия Спицин и Шеслер още преди репликата му отхвърлят отричането на украинската нация като вредно за руската кауза. В своя подготвена реч Селиванов сам разказва, че длъжностно лице от една от окупираните области му казало, че там „нямаме задача да се борим с украинската национална идентичност“, и добави: „Не съм съгласен.“ Случаят с Антон Красовски, тогава ръководител на рускоезичната програма на RT, показва, че публичният призив за насилие има цена в държавните медии. През октомври 2022 г. той отправи призив украинските деца, наричащи руснаците окупатори, да бъдат удавени. RT го отстрани от ефир, а Следственият комитет започна проверка. Тези разлики обаче засягат думите, не мерките. Дори умереното крило предлага да се говори за украинците като за част от руския народ, а описаното от ООН – училищната програма, паспортът като условие за работа, лечение и образование, изтласкването на нелоялните – се случва, без да зависи от това кой какво казва на кръгла маса в Москва.

Затова записът е ценен не като ново политическо изказване, а като превод на официалния речник. Между „денацификацията“ на Путин и „урегулирането на статута“ в указа стоят случаите на изселване, които ООН вече документира. Бивш окупационен полицай обяснява какво е значението на тези думи пред клуб, в чието ръководство участва тогавашният ръководител на държавна агенция. Докато окупацията продължава, с нея повече от сигурно ще продължи и асимилационната политика, защото е заложена в указите и в училищната програма, а не в настроението на ораторите. Дали самото отричане на украинската нация ще се превърне в държавна норма, ще покаже съдбата на проекта за закон за „триединството на руския народ“, предложен от юли 2024 г. на форума на Всемирния руски народен събор в Севастопол заедно с наказателна отговорност за публичното му отричане. Към октомври 2026 г. той не е приет. Ако бъде приет, тезата, която Селиванов защити в спора с историка в рамките на същата дискусия, ще се превърне в закон, а несъгласието с нея – в престъпление.

Трима пленени руски военни в гората на дъното на Каховското водохранилище

🇺🇦⚔️🇷🇺 Военнослужещи от батальона „Братство“ към Главно управление разузнаване (ГУР) на Украйна плениха трима руски войници на дъното на пресъхналото Каховско водохранилище, по чието дъно се промъкват малки диверсионни групи, опитващи се да проникнат в тила на украинската отбрана пред град Запорожие. Операцията беше огласена в понеделник, 19 октомври, на официалните страници на ГУР в социалните мрежи, където беше публикуван 3-минутен запис от нея, запечатал залавянето им, незабавното оказване на първа помощ на единия от тях и откриването и унищожаването на няколко други диверсанти в гъсталака.

Видеото е заснето от гъсталака предимно с екшън камери, закрепени на гърдите и каските на украинските защитници. Стволовете на върбите са толкова нагъсто, че залегналият в маскировъчен костюм войник едва се вижда от няколко метра, а заповедите се крещят почти в упор: „Хвърли оръжието и ще живееш!“ Още из храстите един от украинските разузнавачи съобщава с вик на другарите си номера на полка, в който служи попадналият в плен. Надписите на ГУР представят двама заловени като служили в 108-и десантно-щурмови полк към 7-а гвардейска десантно-щурмова дивизия, постоянно базирана в Новоросийск, а третия пленен е част от друго десантно-щурмово формирование. От разпита на място става ясно, че групата на един от тях е потеглила в състав от трима души, а двамата му спътници са загинали при удар на тежък украински дрон-бомбардировач, известен сред войниците като „Баба Яга“. Още в храстите войниците на „Братство“ носили сини медицински ръкавици и превързвали ранения пленник.

ГУР описва руските действия като упорита и целенасочена кампания: „Есента на 2026: врагът не се отказва от опитите си да се приближи колкото е възможно повече до Запорожие.“ Чрез малките групи Москва иска да проникне дълбоко в тила на Силите за отбрана, да концентрира сили, да дестабилизира ситуацията, да прекъсне снабдяването и да унищожи украинските бойни разчети. Целите са изброени от ГУР, но тяхната логика е обща: вместо да атакува фронтално укрепената отбрана, врагът търси път около нея, през терен, където нито една от двете страни поддържа постоянни позиции.

Такъв терен е самото дъно. В миналото Каховското водохранилище започва непосредствено под областния град и се простира на около 240 км надолу по течението до Нова Каховка. Язовирната стена на Каховската ВЕЦ беше взривена на 6 юни 2023 г. докато се намираше под руска окупация, и водата от над 2000 кв. км. площ изтече надолу по течението на река Днепър. На мястото на водната повърхност за 3 години израсна гора, каквато Украйна не никога не е виждала. Ботаници от Института по ботаника „Холодни“ и Херсонския университет, които през октомври 2025 г. изследваха дъното, установиха, че върбите вече достигат средно около 5 метра, на места до 7, при гъстота от около 10 живи дървета на 1 кв. метър. Между тях се преплитат тамарикс и тръстика. Руските войски държат левия, южния бряг, украинците са на десния бряг, а също така в самия град. Между тях лежи ивица от блата, плитки ръкави и млада гора, където островите покрай Велики Кучугури например са на 7 км от брега.

Именно там се водят основните сблъсъци: „На дъното на пресъхналото Каховско водохранилище, в наскоро образувалите се земи и гъстите храсталаци, се водят сражения между диверсионни групи – война без ясно очертана линия на фронта.“ Контрадиверсионните операции и прочистване в района се провежда от ротата „First Company“, част от батальона „Братство“, който от своя страна е част от „Специално подразделение Тимур“, бойна структура на ГУР, наречена на позивната на своя командир.

Тази гора отдавна е позната на батальона. В началото на ноември 2025 г. ГУР съобщи, че негови части са прочистили успешно „сивата зона“ около същите острови при Велики Кучугури, издигнали са националния флаг на Украйна и са поели контрола върху участъка. Месец по-късно, през декември, диверсионна група на батальон „Братство“ извърши дълбок рейд в противниковия тил в района. По данни на ГУР, оповестени през януари, двама руски военнослужещи са били убити, двама са ранени, а други двама са пленени. След това разузнавачите конвоират пленниците пеша около 27 км до украинска територия. Разпитите им са дали конкретни сведения за местата, където се намират техните офицери, за огневите позиции на артилерията, за операторите на дронове, за районите на концентрация на сили и за складовете с боеприпаси.

През април ГУР разказа и за друг рейд в пресушеното дъно, при който е заловен ранен офицер от Главното разузнавателно управление (ГУР) на Генералния щаб в Москва. Офицер е с открита фрактура. По думите на един от участниците украинците са го пренесли на разстояние от 900 метра до окопите си под обстрела на собствените му сили. Тогава началникът на щаба на „Братство“, с позивна „Дивизия“, определи терена без разкрасяване: „През цялото време просто се провираш през тези гъсталаци и не можеш да се ориентираш накъде изобщо да вървиш. Наистина виждаш всичко само на два метра пред себе си.“ Огневият контакт там понякога започва именно от такова разстояние. Разузнавачите от батальона описват въпросния двубой като „постоянна игра на гоненица“, в която на всяко приспособяване от едната страна другата веднага намира отговор.

Трите рейда и сегашната операция сочат, че гората е проходима в двете посоки. Същите гъсталаци, в които „Братство“ навлезе, за да изведе пленници на почти 30 км, позволяват и на врага да се приближи до окопи на украинската страна, без да пресича открита степ. На останалата част от фронта дроновете превърнаха всяко придвижване на открито в смъртен риск и тласнаха двете армии към тактика на малобройни отряди. В джунглата на някогашния водоем тази тактика достига крайната си форма: гъстите корони на върбите затрудняват наблюдението от въздуха, макар бойците на „Братство“ да говорят и за руски дронове, които непрекъснато следят движението. Сблъсъкът се връща към пехотен двубой на къса дистанция, в рамките на който решаващи са познаването на терена и издръжливостта при придвижване пеша. Разказът на пленника, загубил двамата си спътници при удар с дрон, показва, че небето не е напълно затворено дори тук.

По думите на ГУР батальонът продължава да издирва и унищожава руските диверсанти, преди да са успели да се установят трайно в украинския тил или да заплашат снабдяването на Запорожкия сектор. Колко групи са унищожени от началото на есента, ГУР не споделя. За руското военно командване блатото не е цел само по себе си, а коридор към град, в който преди войната живееха над 700 хиляди души. Докато пресъхналото дъно остава ничия земя с непрогледна гора на мястото на водата, отбраната на Запорожие ще се провежда и там, в гъсталак, където противниците често се забелязват едва от 1-2 метра.

Разстрел на украински пленници край Гуляйполе: прехванатите разговори съдържат заповедта

🇷🇺⚖️🇺🇦 Руски военнослужещи са разстреляли украински военнопленници на Гуляйполския участък в Запорожка област, след като са получили заповед по радиото да довършат ранен войник и да убият останалите веднага. Командите са записани, тъй като Силите за отбрана са прехванали разговора с инструкциите на руските командири в момента на разстрела. Случаят беше оповестен в събота, 17 октомври, от Максим Кравчук, говорител на групировката на войските „Юг“, в коментар за вестник „Украинска правда“. На същия ден Офисът на главния прокурор на Украйна образува досъдебно производство за военно престъпление, довело до смърт.

Кравчук цитира две реплики от прехванатите разговори в радио ефира: „Този, който е трисотен, да се довърши, п*дераса“ и „Нулирайте веднага“. В армейския жаргон „трисотен“ означава ранен – по съветския код „товар 300“, а „нулирам“ значи „убивам“. Според говорителя руските военни са изпълнили заповедта без колебание, като са убили невъоръжените пленници. Колко са били те, Кравчук не уточни; редакцията на „Украинска правда“ допълва, че вероятно са били двама. Бойци от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са регистрирали престъплението в дните преди изявлението, а събраните материали вече са предадени на правоприлагащите органи.

Киев свързва извършителите с 38-а отделна гвардейска мотострелкова бригада на руската армия, която по думите на Кравчук вероятно се сражава срещу Силите за отбрана на този участък. Говорителят посочи и по-високо ниво в командната верига: в тази бригада, каза той, такива заповеди се дават по инициатива на нейния командир, полковник Валерий Казак. Името на полковника се посочва само от украинската страна и не може да бъде потвърдено чрез други публични източници, а записите на прехватите не са публикувани.

Бригадата е от Далечния изток. Част е от 35-а общовойскова армия на Източния военен окръг, гарнизонът ѝ се намира в Екатеринославка в Амурска област. Създадена е през 2009 г. на мястото на разформированата 21-ва гвардейска мотострелкова дивизия. През пролетта на 2022 г. е понесла тежки загуби в сраженията за Изюм, като в съобщение от 5 май същата година Генералният щаб на ВСУ твърдеше, че част от войниците ѝ са отказали да продължат да воюват.

Прокуратурата описва случая по-сдържано от военните, но със същия смисъл. По предварителни данни, пише ведомството, руски военнослужещи на Гуляйполския участък са пленили украински бойци и след това са ги разстреляли. Делото е по член 438, алинея 2 от Наказателния кодекс на Украйна, който предвижда 10-15 години или доживотен затвор за нарушение на законите и обичаите на войната, довело до умишлено убийство. Първата алинея на същия член предвижда до 12 години затвор за нарушения без смъртен изход. Квалификацията по втората означава, че следствието вече приема смъртта на пленниците за установена. Запорожката областна прокуратура ръководи разследването. Разследващите трябва да установят всички обстоятелства и преките извършители, а също и лицата, които може да са дали заповедта за убийството на военнопленниците. Тъкмо затова в основата на разследването стоят прехванатите разговори, които вече се преглеждат от разследващите.

Двете заповеди засягат две отделни форми на закрила, предвидени в международното хуманитарно право. Третата Женевска конвенция задължава страната, която държи пленници, да се отнася към тях хуманно по всяко време. Чл. 13 забранява всяко незаконно действие, довело до смърт на пленник, а чл. 130 причислява умишленото убийство към тежките нарушения на конвенцията. Ранен боец, който не може да се защитава, е извън строя още преди да бъде обезоръжен и според чл. 41 от Първия допълнителен протокол не може да бъде нападан. Римският статут на Международния наказателен съд, в сила за Украйна от 1 януари 2025 г. предвижда отделна отговорност за онзи, наредил престъплението: той е отговорен наред с изпълнителя. „Убийството на военнопленници е грубо нарушение на международното хуманитарно право. Призоваваме международната общност да реагира, да настоява за разследване и за привличане на виновните под отговорност“, заяви Кравчук.

На същия участък вече е имало подобен случай. Сутринта на 27 ноември 2025 г. в дните на тежките боеве за Гуляйполе, руски военни са разстреляли 5 пленени украински военнослужещи, съобщи тогава Главната прокуратура и образува дело по същия чл. 438. Поредицата обаче обхваща целия фронт. На 12 август 2026 г. омбудсманът Дмитро Лубинец обяви, че от пълномащабната инвазия службата му е документирала поне 345 случая на убити военнослужещи, за които видеокадри показват, че преди това са направили всичко възможно да се предадат. Сценарият, който описа, се повтаря: бойците оставят оръжието си, излизат с вдигнати ръце или лягат на земята, руските военни ги претърсват, понякога ги карат да се съблекат и стрелят от упор. По думите на Лубинец мисията на ООН е регистрирала 129 отделни случая на екзекуции на пленници в самото начало на плена. Само месец преди изявлението на Кравчук прокуратурата на Донецка област съобщи за двама военнопленници, разстреляни на 2 септември в горска ивица край Добропиля.

Съдебните дела рядко стигат до присъда. На 20 февруари 2026 г. Шевченковски районен съд в Киев осъди на доживотен затвор Владимир Иванов от 40-а бригада на морската пехота на Тихоокеанския флот за разстрела на двама предали се украински военнослужещи в Курска област през януари 2025 г. Присъдено беше и обезщетение от 50 млн. гривни – първи подобен случай за военно престъпление на територията на Руската федерация. Подсъдимият се е намирал в украински плен и затова процесът е стигнал до съдебна зала. Командирите, даващи подобни заповеди, по правило остават извън досега на украинската съдебна система и могат да бъдат съдени само задочно. Военните от групировката „Юг“ представят и новия случай по същата логика: като поредно доказателство за бъдещ трибунал за престъпленията на руските войски.

Този случай се отличава от останалите в поредицата по съдържанието на записите. Досега омбудсманът е документирал разстрелите с видеозаписи, показващи стрелците, но не и кой им е наредил. Тук основата са разговорите по радиото, а репликите в записа са команди към подчинен: гласът, наредил да бъде довършен раненият, ръководи стрелящия, вместо да стреля. Затова прехватът насочва делото към командната верига, а не само към ръката, натиснала спусъка. Докъде нагоре стига тази верига, засега не е известно. Заповедта може да е дадена от командир на рота или батальон, а твърдението на Кравчук за полковник Казак описва установена практика в бригадата и не посочва публично на кого принадлежи гласът в ефира. Посоката ще се потвърди, ако прокуратурата обяви задочно и поименно заподозрян офицер, който стои над стрелците в командната верига, или ако бъде публикуван запис с разпознати позивни. Ако обвиненията се ограничат до преките извършители, делото ще покаже, че разговорите отвеждат до окопа, но не и до щаба на бригадата.

Украински FPV дронове поразиха Т-54 с противодронов навес в руския тил

🇺🇦💥🇷🇺 Украински FPV дронове поразиха съветски танк Т-54, използван за прехвърляне на пехота от руския тил към предните позиции в Запорожка област. Това съобщи АрмияInform, позовавайки се на кадри от удара, публикувани от 423-ти отделен полк за безпилотни системи „Скитски грифони“ към 20-и армейски корпус. Т-54 е приет на въоръжение през далечната 1946 г. и вероятно е най-старата серийна конструкция, които руската армия е извадила от складовете за войната в Украйна.

Записът показва танка на черен път през открито поле. Над купола и корпуса е издигната надстройка, отвъд която стърчи цевта на оръдие. Видеото събира няколко атаки на дронове, а последните кадри показват как танкът гори, обвит в гъст черен дим. „Но никоя защитна конструкция не опази този танк от нашите дронове в тила на врага“, написа полкът под видеото. Датата на удара не е посочена, а точното място не е обявено.

По данни на полка този Т-54 е прекарал десетилетия в базите за съхранение на Далечния изток, след което изминава почти 9000 км, за да стигне до бойното поле. Първите подобни сведения датират от март 2023 г. Руската разследваща група Conflict Intelligence Team публикува тогава запис на влакова композиция, която пренася Т-54 и Т-55 на запад от Арсеньев в Приморски край, където е 1295-а централна база за ремонт и съхранение на танкове. Това беше първото свидетелство, че Москва връща в строя бронирана техника от това поколение.

След Т-54 съветската, а след нея и руската армия получиха Т-72, Т-80 и Т-90. Трите стрелят със 125-мм гладкоцевно оръдие, докато Т-54 носи 100-мм нарезно и използва други боеприпаси. В полка смятат, че връщането на толкова стари танкове говори за недостиг на съвременна броня и боеприпаси от стандартни танкови калибри. Разликата в калибъра стои в основата на довода: недостигът на 125-мм снаряди не засяга танк, който стреля със 100-мм.

Неговият командир полковник Виталий Герсак свърза случая с установена практика. По думите му руските войски периодично хвърлят в механизираните щурмове на Запорожкото направление танкове на основата на Т-54, изцяло покрити с навеси, които украинските части наричат „сараи“. В края на септември, разказа Герсак, противникът се е възползвал от лошото време, за да тръгне паралелно от три посоки, за да пробие украинската отбрана. Нито един от опитите не е успял, а украинските FPV дронове са заснели провала им.

Сходна картина описват и на Гуляйполското направление в същата област. На 19 септември говорител на 7-и корпус за бързо реагиране на десантно-щурмовите войски заяви, че руските сили вероятно са натрупали достатъчно бронирана техника, за да подкрепят пехотата с механизирани щурмове на тактическо ниво там, където имат поне минимални успехи. Изказването беше цитирано от Институтът за изследване на войната (ISW) в дневната му оценка.

Танковете под навес се появиха на фронта през април 2024 г. Още през юни същата година TWZ описа как се изпращат начело на щурмовете към добре укрепени позиции, включително през минни полета, където поемат основната част от ударите на дроновете. По изчисление на чешкия експерт Якуб Яновски, един от авторите на базата данни за визуално потвърдени загуби Oryx, подобен танк издържа 10–15 попадения на FPV дрон, преди да бъде обездвижен, и 30–50, преди да бъде унищожен. Това е 2-5 пъти над обикновения танк. Цената на тази оцеляемост се плаща в огнева мощ: навесът обездвижва купола и силно ограничава въртенето му, а с това и способността на танка да поразява позиции.

Руски танк в ролята на превоз показа и украинската 66-а отделна механизирана бригада. На нейното видео от 8 септември руска щурмова група се вози на основен боен танк до горска ивица, после изскача от него и се разпръсва пеша, а машината остава за FPV дроновете. Бригадата описа танка като превозно средство за еднократна употреба. Типът му не е посочен.

Складовете, от които идват тези корпуси, са почти напълно изпразнени. Според анализ на сателитни кадри, публикуван на 9 юни от изследователя с псевдоним Jompy, който анализира руската бронирана техника по търговски сателитни изображения на базите, в складовете са останали 2088 танка. В началото на 2022 г. те са били 7342. Годни за възстановяване са около 851, сред които Т-54 и Т-55 са около 100. Останалите 1237 са на практика мъртъв запас: около 440 са Т-64, които руската армия не използва, а голяма част от другите са разглобени за резервни части.

Сателитното преброяване подкрепя половината от довода на полка, защото резервът, от който руските сили попълваха загубите в продължение на 4 години, е изчерпан на близо 72%. За другата половина, недостига на съвременни танкове в строя, има и друго обяснение със собствени данни. По изчисление на Euromaidan Press действащият руски танков състав към юни надхвърля предвоенния, който IISS оценява на около 3000 танка. Изданието съчетава визуално потвърдените загуби в базата на Oryx, бройката на Jompy и изтекли документи на „Уралвагонзавод“ за около 250 нови Т-90М годишно, публикувани от Frontelligence Insight. Според същия анализ руските полеви армии са преминали през 2025 г. към щурмове, водени от пехотата, за да пазят оставащите си танкове от украинските дронове, а Москва продължава да изтегля бронирана техника от складовете, за да изгради стратегически резерв за бъдеща фаза на войната.

Сметката на самия полк съвпада с тази картина. Подразделението беше разгърнато от батальон в полк на 1 август. Дотогава, за под 2 години, то отчете 21 поразени танка срещу 5750 поразени руски военнослужещи и 533 автомобила.

Недостигът в склада и пазенето на новите танкове не се изключват. Складът наистина се изпразва, но от най-старите корпуси, които още излизат от него, вероятно отиват там, където загубата им е най-сигурна и струва най-малко: в челото на механизирания щурм под навес или като превоз до горската ивица. В тази роля калибърът на оръдието има малко значение, защото куполът под навеса едва се движи, а от танка се очаква да поеме дроновете, докато щурмът напредва. Полкът вижда в Т-54 знак за недостиг, а данните за действащия парк сочат по-скоро към разпределение, при което по-новите танкове се пазят, а по-старите се изразходват.

Кое обяснение е по-близо до истината, ще стане ясно по две неща. Ако механизираните щурмове в посока Запорожие продължат да се провеждат само от обковани Т-54 и Т-55, а следващото сателитно преброяване покаже, че и последните около 100 годни танка от това поколение са изтеглени, полкът ще се окаже прав и за бронята в строя. Ако в същия сектор се появяват и новите Т-90М или модернизираните Т-72Б3, а старите корпуси остават под навесите, по-вероятно е Москва да харчи първо онова, което ѝ струва най-малко. Тогава танкът, приет на въоръжение година след края на Втората световна война, е пратен почти 9000 км като броня за еднократна употреба.

Роден в Славянск руски военнослужещ е пленен в коритото на Каховка

Войници от батальон „Братство“ към специално подразделение „Тимур“ на Главното разузнавателно управление (ГУР). 📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media

Моментът на залавяне на руски военнослужещ в района на Каховското водохранилище. 📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media

Моментът на залавяне на руски военнослужещ в района на Каховското водохранилище. 📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media

Транспортиране на руски военнопленник от района на Каховското водохранилище. 📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media

Медицински преглед и душ за пленения руски войник. 📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media

Медицински преглед и душ за пленения руски войник. 📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media

Войници от батальон „Братство“ към специално подразделение „Тимур“ на Главното разузнавателно управление (ГУР). 📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media

Войници от батальон „Братство“ към специално подразделение „Тимур“ на Главното разузнавателно управление (ГУР). 📸 Снимка: Mykyta Shandyba/UNITED24 Media

🇷🇺🪖🇺🇦 Руски военнослужещ, роден в Славянск, е попаднал в плен на украински войници в Каховското водохранилище, след като пет дни се е лутал из пресъхналото му корито. Групата му била засечена и атакувана с дронове, а самият той се отделил от останалите.

Иван, чиято фамилия не се уточнява, е бил открит по време на разузнавателна операция от военнослужещи на батальон „Братство“ от специален отряд „Тимур“ към Главното управление на разузнаването (ГУР). Той е направил опит да окаже съпротива, при което е ранен в ръката при последвалата престрелка. Операцията и разговорът с пленника са документирани от фоторепортера на United24 Media Микита Шандиба, който придружавал групата. Репортажът е публикуван на 17 септември 2026 г.

На 6 юни 2023 г. руските войски разрушиха язовирната стена на Каховската ВЕЦ. След изтичане на огромни обеми от водохранилището откритото дъно постепенно се превърна в смесица от гъста върбова гора, блата и голи участъци. Тръстиката и върбалаците прикриват движението, но правят ориентирането изключително трудно. От въздуха теренът се наблюдава непрекъснато с дронове, а почвата е пълна с мини и невзривени боеприпаси.

Руските сили използват бившото корито, за да се придвижват под прикритие към селата южно от областния център Запорожие. Командирът на „Братство“ Олексий Середюк заяви в края на август пред The New York Times, че там вече са изпратени стотици руски военнослужещи, които изграждат наблюдателни пунктове и сборни райони. Според него целта е руските сили да овладеят дъното и да го използват за прехвърляне на войски към отсрещния бряг.

По същия терен в обратната посока действат и украинските сили. През декември 2025 г. диверсионно-разузнавателна група на „Братство“ навлезе дълбоко в руския тил в района на водохранилището. По данни на ГУР бойците убили двама руски военнослужещи, ранили други двама и пленили още двама. След това отвели пленниците на около 27 километра през бившото дъно до контролирана от Украйна територия.

Според украинското разузнаване двамата пленници посочили местоположението на офицери, артилерийски позиции и оператори на дронове, както и районите, в които руските сили съсредоточават личен състав, техника и боеприпаси.

Иван разказва пред United24 Media как попада в коритото: „Присъединих се към група, излязла по-рано. Около 6 часа вечерта ни засякоха и започнаха да сриват всичко със земята. Дронове-бомбардировачи, Mavic, FPV. Легнах на земята, завих се с противодронов плащ и зачаках да ме убият.“

Той изброи 3 вида украински дронове: тежки мултикоптери, които пускат боеприпаси; леки квадрокоптери Mavic на китайската DJI, използвани за наблюдение и за пускане на гранати; и FPV дронове, насочвани към целта от оператор с VR очила. Антидроновия плащ е наметало, проектирано да прикрива топлинната следа на човека от термовизионните камери.

Положението си от онази вечер Иван обобщава така: „Ако бягаш, ще те убият. Ако не бягаш, ще те убият.“

Близка експлозия го отхвърлила и ранила. „Лежах до 4 часа сутринта, после се преместих в друга защитна горска ивица“, спомня си той. Последвали пет дни лутане из коритото, завършили със срещата с бойците от „Братство“.

След престрелката украинците му оказали първа помощ на място: спрели кръвоизлива, стабилизирали състоянието му и го подготвили за евакуация. По-късно го извели в по-безопасен район и го предали на медици. „Момчетата, които ме хванаха, всъщност ми спасиха живота“, казва Иван.

Най-тежкият епизод в разказа му засяга негов съслужител. По думите на Иван военнослужещи от неговото подразделение умишлено се ранявали помежду си, за да станат „трисотни“ – армейски жаргон за ранени, произлизащ от съветското кодово обозначение „товар 300“.

„Другарят ми си взриви [крайника] с детонатор“, разказва Иван. Попитан дали мъжът го е направил сам, той отговаря: „Не, аз му помогнах. Аз затворих контактите. Нямаме друг изход…“

United24 Media изрично уточнява, че преразказва личния разказ на военнопленник и не може независимо да потвърди всички описани в него твърдения. Източници на изданието сред висши украински командири оценяват, че на някои участъци до 70% от извадените от строя руски военнослужещи са убити, а не ранени. В материала обаче се отбелязва, че съществуват и по-ниски оценки.

Според брифинг на украинското военно и външно разузнаване от август руската армия е загубила 240 000 военнослужещи между януари и юли 2026 г. Поне 140 000 от тях са посочени като безвъзвратни загуби – убити, безследно изчезнали и пленени.

United24 Media свързва предполагаемия скок на дела на убитите с повсеместното използване на дронове и все по-трудната и опасна евакуация на ранени. Самото раняване също не гарантира изтегляне от фронта за последващо лечение. Документирани са случаи, при които руски военнослужещи са връщани в боя, преди да се възстановят, включително изпращани в щурмове с патерици.

Друга възможност за напускане на бойното поле е доброволното предаване. От 2022 г. Украйна поддържа държавния проект „Хочу жити“ („Искам да живея“), чрез който руски военнослужещи получават своя шанс да заявят намерение за предаване.

Славянск, където е роден Иван, остава под украински контрол и продължава ежедневно да бъде подлаган на тежък руски обстрел. На 18 септември руските войски удариха два пъти в рамките на час един и същ район на града. Началникът на градската военна администрация Вадим Лях съобщи за петима ранени.

Градът е и едно от първите бойни полета на започналата през 2014 г. война. На 12 април същата година той беше окупиран от въоръжена група от около 50 военнослужещи без отличителни знаци, ръководени от Игор Гиркин, кадрови офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, който само дни по-рано играе ключова роля в анексирането на Крим. Украинската армия си върна Славянск на 5 юли 2014 г.

По време на окупацията проруските формирования отвличаха и изтезаваха цивилни, държаха заложници в импровизирани арести и извършваха екзекуции по присъди на нелегитимни военно-полеви съдилища,

Седмица след освобождението на града, на 12 юли 2014 г., руският държавен „Първи канал“ излъчи един от най-известните пропагандни фалшификати на цялата война. Жена, представена като бежанка от Славянск, заяви, че украински военни събрали жителите на централния площад и приковали тригодишно момче към табло за обяви пред очите на майка му. След това, по думите ѝ, вързали жената за танк, с който я влачили по улиците.

Доказателства за разказа така и не се появиха, а журналистите, посетили Славянск, не откриха нито един свидетел. Историята за „разпнатото момче“ се превърна в образец на внушението, което руските държавни медии повтарят години наред: украинските военни са представяни като жестоки „каратели“ и „нацисти“, а руската намеса – като защита на рускоезичните украинци.

Пътят на самия Иван към руската армия е далеч по-прозаичен. По собствените му думи той се преместил от Славянск към Славянски район на Краснодарския край. Натрупал финансови дългове и в крайна сметка бил принуден да постъпи в армията.

Така човек, роден в града, който руската пропаганда превърна в оправдание за войната в Донбас през 2014 г., 12 години по-късно воюва в руска униформа заради дългове. По собствените му думи той е помогнал на свой другар да се осакати, за да бъде изведен от фронта, а след пет дни сам е попаднал в украински плен.

Ако руското командване продължи да прехвърля стотици военнослужещи в пресъхналото водохранилище, случаите като този вероятно ще продължат. Гъстата растителност осигурява прикритие на движението, но затруднява значително ориентирането, снабдяването и евакуацията в терен, наблюдаван непрекъснато от украински дронове. Показателни ще са бъдещите сведения за пленени руски военнослужещи и за мащаба на руското присъствие в коритото.

291-ви полк пълни бюлетини за „Единна Русия“ с имената на убити войници

🗳️🇷🇺 Щабни офицери от руския 291-ви мотострелкови полк попълват бюлетини за „Единна Русия“ от името на убити и безследно изчезнали свои военнослужещи и ги предават в избирателни участъци в окупираните Мелитопол, Бердянск и Токмак. Това съобщи партизанското движение „АТЕШ“ на своя канал в Telegram на 11 септември 2026 г. в публикация, озаглавена с препратка към Гогол – „Мъртви души“.

В едноименния роман Чичиков изкупува починали крепостни, които все още фигурират в списъците от последното преброяване. Според движението полкът е получил негласно указание да осигури определен брой гласове за управляващата партия при предсрочното гласуване за Държавната дума, а наличният жив личен състав не достига за зададената квота заради понесените загуби.

Описаният от „АТЕШ“ механизъм е административно прост. Според движението канцелариите и щабът на полка „нарочно забавят официалното оформяне на документите за смърт“ и признаване на военнослужещи за безследно изчезнали, така че убитите продължават да фигурират в списъците на частта като действащи военнослужещи. След това щабни офицери попълват бюлетини от тяхно име и ги откарват във въпросните три града. Движението назовава трима военнослужещи, от чието име според неговите данни продължава да се гласува: разузнавача Замир Кажаров, командира на танк старши сержант Валентин Александров и стрелеца ефрейтор Валерий Карпенко. Докато това продължава, семействата им месеци наред не могат да получат нито официално потвърждение за смъртта, нито полагащото им се обезщетение. „АТЕШ“ твърди още, че 291-ви едва ли е единствената част, в която се прилага подобна практика.

„АТЕШ“ е украинско-кримскотатарско подземно движение, което от 2022 г. публикува сведения от свои агенти в руските военни части и в окупираните области. То е страна във войната и много от твърденията му не могат да бъдат независимо проверени. Към 11 септември няма потвърждение на конкретната схема от друго място, а Министерство на отбраната и Централна избирателна комисия (ЦИК) на Руската федерация не са коментирали публикацията.

Независимо могат да бъдат проверени част от обстоятелствата около твърдението. 291-ви гвардейски мотострелкови полк, войскова част 65384, влиза в състава на 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия на 58-ма армия и е с гарнизон в Борзой, Чечения. От 2022 г. частта воюва на Запорожкото и Мариуполското направление, а украинското военно разузнаване (ГУР) поддържа публичен списък на командния ѝ състав.

Изборите за Държавната дума са насрочени за 18–20 септември. Разпределят се 450 места – половината по едномандатни окръзи и половината по партийни листи – и за първи път в тях гласуват жителите на окупираните Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област. Окупираната част на Запорожка област е обособена в един едномандатен окръг, № 93, в който „Единна Русия“ издига Алексей Тихомиров, бивш чиновник от кримската администрация.

ЦИК насрочи предсрочното гласуване за военнослужещите в зоната на активни бойни действия за периода 30 август – 17 септември. В самата Запорожка област, според местното издание „РИА-Мелитопол“, първи са гласували военните между 1 и 10 септември, а жителите на селата гласуват от 10 до 17 септември. „АТЕШ“ посочва 29 август като начало. По думите на председателката на ЦИК Ела Памфилова гласуването на военнослужещите в зоната на войната се провежда „във временни избирателни участъци, създадени на територията на войсковите части“.

Твърдението за предварително зададен брой гласове се вписва в по-широките сведения за натиск върху регионалните администрации да осигурят висока активност и силен резултат за управляващата партия, но само по себе си не потвърждава обвинението срещу 291-ви полк. The Moscow Times писа още на 2 юли, че регионалните власти са получили инструкции да осигурят висока избирателна активност и мнозинство за „Единна Русия“, а ЦИК си поставя за цел активност 50%. Рейтингът на партията според държавния ВЦИОМ е около 34% срещу около 40% през 2022 г.; независими оценки, цитирани от изданието, дават около 16%. Партията държи 321 от 450-те места и се очаква да ги запази.

Ако описаният от „АТЕШ“ механизъм реално съществува, организацията на гласуването във военна част би могла да го улесни: участъкът е временен и се намира на територията на самата част, а щабът разполага с данните за личния състав. Именно върху това стъпва логиката на обвинението – че хора, които все още фигурират административно като действащи военнослужещи, могат да останат и в основата на изборните списъци. Кой от тях действително е жив, е информация, с която на първо място разполага самата част.

Твърдението на „АТЕШ“ се наслагва върху практика, документирана далеч преди тези избори. Разследване на „Важние истории“ от 28 юли 2025 г. установи, че поне 25 руски части в 11 области отчитат изчезнали в бой военнослужещи като самоволно напуснали частта. При такъв статут семейството изгубва правото на еднократното обезщетение от най-малко 5 милиона рубли. Командир на част е цитиран с думите: „имаме негласна заповед да водим онези [набраните от затворите] като самоволно напуснали, докато няма тяло“.

По изчисления на „Медиазона“, цитирани от „Настоящее время“ през февруари 2026 г., за три години война руските съдилища са получили над 111 000 иска за признаване на военнослужещи за загинали и безследно изчезнали. Роднините имат право да поискат обявяване на смъртта поне шест месеца след като е обявен за изчезнал. Правозащитникът Сергей Кривенко от „Гражданин. Армия. Право“ обяснява забавянията с лоша отчетност в частите, нежелание на командирите да носят отговорност и невъзможност да бъдат прибрани телата. Пред „Важние истории“ той допуска и друго – че самите негласни разпореждания за статута на изчезналите може да произтичат от натиска върху частите да покриват зададените отчетни показатели. Логиката на квотите и показателите, с други думи, не се появява за първи път с изборите: според тази оценка тя влияе и върху начина, по който частите отчитат загубите си.

Тази съпоставка обяснява защо описаният от „АТЕШ“ механизъм е вътрешно правдоподобен, но не замества независимо потвърждение. Ако обвинението е вярно, схемата не би изисквала изцяло нов вид злоупотреба, а използване за втора цел на вече съществуваща административна практика. Забавянето на официалното оформяне на смъртта и без избори може да носи полза на командването, като намалява отчетените пред висшестоящите загуби и отлага изплащането на обезщетения. По време на предсрочното гласуване същото административно забавяне би могло да остави починал военнослужещ и в масивите, върху които се изготвят изборните списъци. И в двата случая щабът би имал стимул списъкът да остане по-дълъг от строя.

Има обаче и по-просто обяснение. „АТЕШ“ води информационна кампания срещу руското присъствие и срещу легитимността на изборите в окупираните територии, а назоваването на три конкретни имена без публикуван документ придава на твърдението конкретност, без само по себе си да го доказва. Двете хипотези не се изключват: възможно е движението едновременно да води информационна кампания и да публикува достоверни сведения. Наличието на административен стимул и вече документирани проблеми с отчитането на изчезнали военнослужещи правят описания механизъм възможен, но не доказват, че той действително е приложен в 291-ви полк.

Политическото значение на вота надхвърля разпределянето на 450 места. Още на 11 август украинският президент Володимир Зеленски, цитира доклад на началника на ГУР Олег Иващенко, според когото руски вътрешни документи потвърждават подготовка за мобилизация „за есента, веднага след имитацията на парламентарни избори“ – с няколкостотин хиляди души до края на годината и още толкова догодина. Според ГУР гласуването трябва да създаде усещане за обществена подкрепа за войната, тъй като всички допуснати до изборите партии са против преговори.

Билецки и Прокопенко поемат две групировки войски в Донецка област

🇺🇦⚔️ Двама от най-известните командири на Украйна ще поемат командването на по една групировка войски в Донецка област. Президентът Володимир Зеленски обяви назначенията на 26 август след проведено съвещание в Запорожие, посветено на обстановката на фронта. Начело на групировките ще застанат бригадните генерали Андрий Билецки и Денис Прокопенко.

Решението се вписва в сравнително ново ниво на украинската командна верига. До октомври 2025 г. между Генералния щаб и бригадите действаха две временни командни структури: оперативно-стратегическите и оперативно-тактическите групировки войски. На 10 октомври тогавашният главнокомандващ Олександър Сирски съобщи, че и двата вида структури прекратяват дейност, а задачите им преминават към групировки войски (сили), изградени върху основата на оперативните командвания.

Заедно с това беше разформирована групировка „Днепър“, известна преди като „Хортица“, а „Таврия“ беше преобразувана в групировка „Юг“. В същото време армейските корпуси поеха свои зони на отговорност и започнаха да се подчиняват на по-горното ниво в командната верига. Сирски обясни закриването на тези структури с отпадането на нуждата от междинно звено между Генералния щаб и корпусите. Оттогава насам групировката е командното ниво непосредствено над корпуса. При същото преустройство Командването на обединените сили, ръководено по това време от Михайло Драпатий, получи собствен участък от фронта с подчинени корпуси.

Каква точно ще бъде формата на новите структури обаче не е обявено. В публикувания от Зеленски текст на английски се посочва, че групировките „ще бъдат създадени“. В пряката му реч на украински, цитирана от „Украинска правда“, президентът казва, че позициите в областта ще бъдат подсилени „благодарение на две обновени групировки“. Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди, който също участва в съвещанието, ги определи като новосъздадени. Досега не е публикуван указ или заповед, който да посочва техният състав, граници и подчинение.

Разликата между изявленията не е само стилистична. „Обновена групировка“ предполага трансформация на вече съществуваща структура и нейната зона на отговорност. „Новосъздадена групировка“ би значела появата на допълнителна командна структура в Донецка област, изградена около два корпуса, а не около оперативно командване. След октомври 2025 г. установената практика е групировки да бъдат изграждани именно върху оперативните командвания, което прави първото тълкуване по-вероятно. Единственото ясно установено засега е кой ще ги командва.

И двамата назначени офицери в момента командват корпуси. Билецки е начело на 3-ти армейски корпус от март 2025 г. и на 1 октомври същата година получи чин бригаден генерал. Корпусът отговаря за Лиманското направление, а самият Билецки го описва като лаборатория за промени. През април той обяви намерение да замени около една трета от пехотата с наземни роботизирани комплекси. Билецки е основател на полк „Азов“ и на 3-та отделна щурмова бригада, а на 26 август Зеленски му връчи ордена „Златна звезда“ на Герой на Украйна.

Прокопенко командва 1-ви корпус на Националната гвардия „Азов“ – първото ѝ корпусно съединение, което обединява 6 бригади. Той ръководеше отбраната на Мариупол през 86-те денонощия на пълно обкръжение и се върна на служба след размяната на пленници. Налаганият от него модел в корпуса се характеризира със стандартизирани процедури, продължителна подготовка и стремеж към запазване на личния състав.

Донецка област остава участъкът, подложен на най-силен руски натиск. Руското командване продължава щурмовете по оста Костянтинивка–Дружковка, но според данните на Института за изследване на войната (ISW) за 24-25 август няма потвърден руски напредък въпреки отчетените 19 щурмови действия по сектора. Геолокирани кадри показват украински сили, които удържат или са си върнали позиции, заобиколени преди това от руски инфилтрационни групи югозападно от Костянтинивка.

Основните оперативни цели на настъплението остават Костянтинивка, Славянск и Краматорск, 3-те опорни точки на отбранителната линия, известна като „крепостния пояс“ на Донбас. Отговорност за Костянтинивка  и Славянск досега носи 11-и армейски корпус, отбеляза на 15 август военнослужещият и журналист Юрий Бутусов, призовавайки зоната на отговорност на Билецки да се разшири именно в тази посока. Аргументът му бе, че силите на 3-ти корпус се намират наблизо, а линията Славянск–Краматорск е най-подходящият естествен отбранителен рубеж, с който Киев разполага. 11 дни по-късно Зеленски обяви тези назначения.

Другата основна тема на съвещанието бе обстановката в Запорожка област, където президентът пристигна лично. Към военните командири на срещата се включи и началникът на областната военна администрация Иван Федоров. Руските сили оказват натиск към Орихов, Степногорск и Гуляйполе, а фронтът се придвижва към областния център.

Обстановката по трите направления е различна. При Орихов противникът е променил тактиката си и вместо фронтални атаки се опитва да обходи града по фланговете, засега без успех, сочат сведения на говорителя на Украинската доброволческа армия Сергий Братчук. При Степногорск украинските части са изтласкали руските сили и удържат позициите си срещу контраатаки. При Гуляйполе и река Гайчур броят на руските атаки е нараснал, но без потвърден напредък. Зеленски нареди да се засили отбраната на областния град и на региона, „особено на онези участъци, от които зависят други градове и общини“.

На съвещанието бяха взети и две решения, останали в сянката на съобщението за Донбас: да се увеличат производството и поръчките на наземни роботизирани комплекси и да бъде въведен по-системен подход към ударите на средна далечина. Президентът уточни, че необходимите за това кадрови решения вече са съгласувани.

Става дума за категорията удари, наложила се в украинската военна употреба под названието middle strike – поразяване на цели на разстояние 30-300 км зад фронтовата линия, най-често командни възли, складове и логистични обекти. Отделни екипажи съобщават и за удари по цели на над 500 км. Бровди, чийто сили са отговорни за голяма част от тези операции, заяви през май, че ударите на дълбочина 180 км променят хода на войната. Офицер от 3-ти армейски корпус отдаде стабилизирането на фронта в зоната на корпуса точно на същата категория удари.

Коментирайки назначенията, Бровди написа, че новите структури ще действат в пълна координация със Силите за безпилотни системи и че веригата от разузнавателния сензор до огневото средство ще бъде възможно най-къса.

Ако обявените назначения бъдат оформени със заповед, която предоставя на Билецки и Прокопенко зони на отговорност, надхвърлящи тези на собствените им корпуси, това ще бъде първата съществена промяна във командна структура след смяната на главнокомандващия на 21 юли, когато Драпатий замени Сирски.

Досега новото командване се придържаше към кадрови промени в централния апарат. При първата вълна назначения на 30 юли бяха сменени командващият Силите за логистика и началник-щабът на Сухопътните войски. Издигането на две от най-разпознаваемите фигури с едно командно ниво нагоре в Донбас би било промяна от още по-голям мащаб. Вероятно тя ще е насочена към Славянск–Костянтинивка, а не към целия периметър на Донецка област.

Възможно е обаче и по-ограничено тълкуване на същите факти. Употребата на думата „обновени“ в пряката реч на президента, липсата на обявено преназначаване на двамата офицери и обстоятелството, че никой не е съобщил за промяна в зоната на 11-и корпус, допускат вариант, при който става дума за преименувани и подсилени вече действащи групировки. При него Билецки и Прокопенко биха запазили командването на своите корпуси, като получат и нови подчинени части. В такъв случай обявеното представлява усилване на конкретен участък, а не преустройство на командната верига.

Пенсионерка от Бердянск получи 14 години затвор за превод от 1500 гривни

🇺🇦⚖️🇷🇺 74-годишна жена от окупирания Бердянск ще излежи 14 години заради 1500 гривни, преведени в подкрепа на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Присъдата произнесе т.нар. Запорожки областен съд, създаден от окупационната власт, който определи превода като държавна измяна по чл. 275 от наказателния кодекс на Руската федерация. Сумата се равнява на около 3383 рубли, или 34 долара. За наказанието съобщи пресслужбата на съда, а случая описаха „Медиазона“ и „Крим.Реалии“.

Осъдената е родена през 1952 г. Тя получава руско гражданство през октомври 2023 г., а през лятото на следващата година извършва превода с мобилното приложение на украинска банка. Следствието твърди, че след началото на пълномащабната инвазия у нея се е формирало „устойчиво негативно отношение към представителите на руските държавни органи“, а самият превод е нанесъл вреда на сигурността на Руската федерация. Наказанието трябва да бъде изтърпяно в колония с общ режим.

Гражданството е правният ключ към присъдата. Според руското законодателство държавна измяна може да извърши само руски гражданин, а от 2022 г. насам Русия раздава паспорти на жителите на окупираните области. Без такъв документ те на практика не могат да започнат работа, да получават пенсия и дори да имат нормален достъп до лекар. Впоследствие същият паспорт превръща подкрепата за собствената им армия в престъпление срещу държавата, която е превзела града им с военна сила. Хагският правилник забранява на окупиращата сила да принуждава населението на завзета територия да ѝ се заклева във вярност, а Четвъртата Женевска конвенция защитава правата на цивилните под окупация. Изследователи от Йейлския университет определят поредицата укази за паспортизация като нарушение на двете конвенции.

Руската армия влиза в Бердянск на 27 февруари 2022 г. – четвъртия ден от инвазията. Пристанищният град на Азовско море е сред първите окупирани градове в Запорожка област в резултат на настъплението от юг. Още същата вечер руските военни заемат административните сгради, а градският транспорт е спрян. Още на следващия ден полицейското управление е разпуснато, след като градските власти отказват да оказват съдействие на окупаторите. Оттогава Бердянск не е бил под украински контрол нито за ден.

Присъдата от 26 август не е изключение, а част от системна практика. През февруари пред същия съд беше изпратена 70-годишната Светлана Лой от Запорожка област, която беше осъдена на 15 години лишаване от свобода. Според обвинението между януари и ноември 2024 г. тя е извършила 24 парични превода на обща стойност 63 420 рубли. Лой има издаден руски паспорт, но не се е отказала от украинското си гражданство и продължава да получава украинска пенсия. Тя отбеляза 70-ия си рожден ден на 10 юни в симферополския следствен арест, известен като СИЗО-1.

Обвинението често не прави разлика между дарение и превод за лични нужди. „Новая газета Европа“ пише, че част от осъдените просто са изпращали пари на свои внуци в Украйна, докато следствието тълкува всяко движение по украинска сметка като финансиране на армията. Делата се разглеждат при закрити врата, а имената на подсъдимите обикновено се заличават от съдебните актове. От съдилищата на окупационните власти в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, единствено тези в Донецк публикуват своите присъди. Правозащитни групи посочват и обратния правен абсурд: украинци без руско гражданство също биват обвинявани в държавна измяна, въпреки че руското законодателство не допуска това.

Останалите случаи излизат наяве по косвен път. Правозащитничката Даря Костромина разпозна Светлана Лой в кратко видео, публикувано от Запорожкия съд в неговия канал, след което ѝ пише на адреса на самия арест. По същия начин тя открива следващата осъдена. Галина Бехтер от мелитополското село Плодородно е на 68 години и страда от прогресираща деменция. На 5 март съдът ѝ наложи 11 години в колония с общ режим и още 12 месеца ограничение на свободата. Апелативната инстанция увеличи срока на 12 години и половина. Обвинението се основава на един превод от 1240 рубли.

Бехтер е задържана на 29 юли 2025 г., няколко месеца след като военни претърсват дома ѝ, уж за да търсят оръжие, и изземат украинските паспорти, телефоните и банкови карти, по които двамата съпрузи получават пенсиите си. Маршрутът ѝ след ареста е разкрит по откъслечни сведения. През септември тя е преместена в запорожкото село Якимовка, където точното място на задържане остава неизвестно. Следва Донецк, а през януари 2026 г. Бехтер е отведена в ареста в Симферопол.

Според организацията „Нумо, сестри!“, която проследява случая въз основа на сведения от близките, повод за преследването е донос от съседка. Семейство Бехтер никога не е криело своята позиция в подкрепа на Украйна. Дъщерята напуска окупирания Мелитополски район през лятото на 2022 г., а родителите ѝ остават в дома си. След пореден спор Галина Бехтер казва на съседката, че скоро „нашите ще се върнат“. Съпругът ѝ почива по време на окупацията през януари 2026 г. – месец след отвеждането ѝ в Симферопол.

В ареста Бехтер се намира в състояние, което не ѝ позволява сама да води кореспонденция. Нейните писма се пишат от съкилийнички, които освен това я хранят и преобличат. При 176 см ръст и 50 кг тегло, развива мускулна дистрофия и не може да контролира физиологичните функции. В писмо от средата на юли жените молят правозащитници да им изпратят памперси за възрастни. В килията са настанени 7 души, 6 от които са над 60-годишни. По думите на една от съкилийничките именно такива хора са представяни като опасни за държавата.

През същата юлска седмица „Нумо, сестри!“ научава, че няколко украински гражданки са били изведени от ареста в Симферопол и отправени към Краснодарския край. Дали Бехтер е една от тях, остава неизвестно. Маршрутите за етапиране не се оповестяват и близките са принудени да им правят възстановка по оскъдни сведения.

В същия арест се настанени и други хора, осъдени по същата разпоредба. Лариса Беляева е 66-годишна лекарка от село Любимовка, получила 14 години през април заради 102 украински военни облигации, които купила чрез украинско мобилно приложение между октомври 2023 и юни 2024 г. Общата им стойност е 270 080 рубли. Иван Чорний е 71-годишен пенсионер от Токмак. През юли съдът му наложи 13 години в колония със строг режим заради 27 превода на обща стойност около 9315 рубли, извършени между ноември 2023 и май 2025 г.

Моделът се повтаря и извън Запорожка област. В Херсонска област жителка на окупираните територии на левия бряг получи 12 години за преводи към украинската армия. Людмила Колесникова, бивша служителка на Министерство на вътрешните работи на Украйна, живее в Ирландия от 2022 г. През лятото на 2024 г. тя се връща в Ялта, за да се прости с починалата си майка, но служители на ФСБ я задържат на гробището. На 5 юни 2025 г. съд в Крим ѝ наложи 17 години затвор заради две дигитални пощенски марки с надпис „Руски военен кораб“, купени за 25 евро две години по-рано. Приходите от продажбата им са били предназначени за украински дронове. По думите на Колесникова единственото доказателство по делото е извлечение от онлайн банкирането ѝ. Апелативната инстанция остави присъдата в сила.

Присъдите не са по-леки и в самата Русия. Руслан Шадиев, инженер-изследовател във федералния ядрен център в Саров, беше осъден на 18 години лишаване от свобода на 8 октомври 2025 г. Съдът го призна за виновен в държавна измяна и финансиране на тероризъм заради общо 1200 рубли, преведени през 2023 г. на легион „Свобода на Русия“, Руския доброволчески корпус (РДК) и проекта „Идите лесом“, който помага на руснаци да избегнат мобилизация. Първите 4 години от наказанието той трябва да прекара в затвор, а останалите 14 – в колония със строг режим.

Броят на делата продължава да расте. През 2025 г. руските съдилища са осъдили 468 души по обвинения в държавна измяна, шпионаж, тайно сътрудничество с чужда държава и оказване на помощ на врага. Това е най-високият брой от влизането в сила на руския наказателен кодекс през 1997 г. За сравнение, година по-рано осъдените са 385. Данните са изчислени от правозащитния проект „Первый отдел“ съвместно с Parubets Analytics. Повечето дела – 364, или 78% – са по чл. 275. „Мемориал“ отчита най-малко 478 души за същия период.

В окупираните украински територии съдилищата са произнесли поне 190 присъди за държавна измяна и шпионаж от юли 2022 г. до края на 2025 г. Изданието „Важни истории“ изчислява средна продължителност на наказанието от 13,5 години и средна възраст на подсъдимите от 39 години. Жените са 28% от осъдените в окупираните региони срещу 6% в самата Русия. Възрастовата граница обаче опира до другата крайност: изданието е установило най-малко 8 осъдени на възраст до 19 години, двама от които са непълнолетни. Наложените им наказания са между 6 и 9 години. Между юли и септември 2025 г. темпът достига средно една присъда на всеки три дни. Според оценка на правозащитници броят на политическите дела на глава от населението в окупираните области е два пъти и половина по-висок, отколкото на територията на Русия.

Горната граница на наказанието беше увеличена в разгара на войната. От април 2023 г. чл. 275 позволява налагането на доживотен затвор. Дотогава максималното наказание беше 20 години, а минималното – 12. Изменението беше прието от Държавната дума на 18 април и влезе в сила със закон от 28 април същата година.

Някои арестувани изобщо не стигат до съд. Владислав Есипенко, кореспондент на Радио Свобода, излежа присъда в симферополския арест и керченската колония, след което беше освободен през юни 2025 г. По думите му на отделни етажи в СИЗО-2 в Симферопол хора са държани в пълна изолация в продължение на месеци и години – без обвинение и съдебен процес. Той ги нарича „хора-призраци“. Ресурсният център на Кримските татари описва 20 такива килии на третия етаж, във всяка от които са настанени между двама и четирима души. Поетът Костянтин Ширинг, осъден на 12 години за шпионаж, почина в руски затвор през 2023 г., след като не получи нужната медицинска помощ.

След произнасянето на присъдата Светлана Лой пише на Костромина, че е открила собствените си думи преобърнати в протокола. Тя подава жалба не с искане за намаляване на наказанието, а за пълна отмяна на присъдата, макар да допуска, че резултатът ще бъде нулев. „Това също е резултат“, пише Лой – нужен като доказателство, че е направила всичко възможно.

Мала Токмачка обявена за превзета втори път за девет месеца

🇺🇦⚔️🇷🇺 Няколко руски военни канала в Telegram отново обявиха за превзето село Мала Токмачка в Запорожка област. Министерство на отбраната на Руската федерация вече беше съобщило същото още на 16 ноември 2025 г. Тогава министър Андрей Белоусов отправи своите поздравления към 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия за овладяването на селото и определи „освобождаването“ му като сериозна крачка към постигането на целите на войната. 9 месеца по-късно сраженията за него продължават, а новите твърдения не са придружени от официално съобщение.

Тонът на публикациите беше тържествен: „Мемовете потънаха в Лета… Мала Токмачка е наша“. Генералният щаб на ВСУ отрече селото да е превзето. На 16-17 август военнослужещи от 118-та отделна механизирана бригада, която защитава този участък, заявиха, че Мала Токмачка е изцяло под украински контрол, докато руската армия провежда редовни, но безуспешни щурмове. Картата на украинския проект DeepState, който проследява фронтовата линия, показва руско присъствие единствено в източната част на селото, докато централната и западната остават обозначени като контролирани от Украйна.

Съобщението от ноември не беше нито поправено, нито оттеглено. На 16 ноември руското министерство обяви, че части от групировка „Днепър“ са „освободили“ Мала Токмачка, а на следващия ден още веднъж заяви същото. Белоусов изрично поздрави 42-ра мотострелкова дивизия. Независимо потвърждение така и не дойде, украинската страна отрече твърдението още тогава, а боевете продължиха без прекъсване през зимата и пролетта. От руска страна на участъка действат 70-и и 71-ви гвардейски мотострелкови полкове, както и 270-и мотострелкови полк „Ахмат-Кавказ“. Срещу тях воюват 63-та и 118-та отделни механизирани бригади на ВСУ.

Вечерта на 19 август един от най-четените военни канали в рускоезичния сегмент на интернет – „Рибар“, публикува свой анализ и се разграничи от съобщенията на останалите канали. Според него обстановката е значително по-сложна и очевидно е преждевременно уверено да се смята, че населеното място е превзето. Каналът описва напълно разрушен терен без надеждни укрития, в който руските войски извършват набези. Липсват обаче кадри от т.нар. обективен контрол – заснет и проверим материал, документирал присъствие на терен. „Рибар“ казва още, че няма сведения бившата колония в покрайнините, използвана от украински части като опорен пункт, да е била прочистена.

Става дума за поправителна колония № 88. Наред с тухлената фабрика тя е била едно от две предприятия в предвоенното селище. Затворническият комплекс остана единственият масив от солидно застроени сгради в района и именно затова украинската отбрана се закрепи около него. През юли колонията беше срината от поредния удар.

Самото село заема площ от 8,04 кв. км и се простира по долината на река Конка, на 3 км от границите на Орехов, по пътя към окупираните Пологи. Преди пълномащабната инвазия в него живееха около 3000 души. През 2023 г. бяха останали около 200, а днес няма нито една оцеляла къща. Тази география обяснява защо въпросът кой контролира Мала Токмачка не може да бъде решен с едно съобщение. Това не е компактно застроено пространство, което преминава изцяло под нечий контрол, а разтеглена ивица от улици, чиито два края могат едновременно да се намират в различни ръце.

Мала Токмачка имаше и по-ранно оперативно значение. От рубежа Мала Токмачка – Работино украинската армия започна лятното си настъпление през 2023 г. Първите атаки на 7 и 8 юни доведоха до тежки загуби: съдейки по визуално документираните поражения, само в началните дни бяха повредени или унищожени до 25 украински бойни машини, сред които поне 5 танка Leopard 2. Оттогава посоката на настъплението се обърна, а от застроената ивица, която тогава служеше като отправна точка, не остана нищо. Украинските военни приписват разрушенията преди всичко на ударите с управляеми авиационни бомби. „Не че къщи няма, там и основи не навсякъде има“, описва мястото войник от 118-та бригада, която отбранява участъка от самото начало на войната заедно с батальон на полицията със специално предназначение в Запорожка област.

Популярността на Мала Токмачка обаче дойде основно от руската онлайн среда. През април в социалните мрежи се появи компилация от телевизионни участия на военния блогър Борис Рожин, който месец след месец повтаряше, че руските войски продължават да настъпват в района на селото. Монтажът бе споделен от Михаил Наки и Максим Кац, след което достигна до Instagram и TikTok. Така из мрежата се разпространи шегата „Който контролира Мала Токмачка, контролира света“, иронично приписвана на Ото фон Бисмарк. Появи се и пародиен канал, озаглавен „Взеха ли вече Мала Токмачка?“, който всеки ден съобщаваше, че селото все още не е превзето.

Темата се превърна в повод за ирония и вътре в средата на руските военни блогъри. Коментатори сравниха продължителността на сраженията с битката при Вердюн на западния фронт през Първата световна война. Блогърът, известен като Репортер Филатов, написа, че положението е едновременно смешно и тъжно, като разкритикува пропагандното преувеличаване на ограничения напредък. В коментарите под публикациите на военните канали се появи и откровена умора: „На никого не му пука за поредната Мала Токмачка“.

От украинска страна продължителната отбрана бе представена като постижение. През май 118-та бригада влезе в Книгата на рекордите на Украйна за повече от 1500 дни отбрана на участъка край Мала Токмачка – един от най-дълго удържаните отрязъци от фронта през тази война. Сраженията непосредствено за самото село започнаха през април 2025 г.

Според „Рибар“ значението на Мала Токмачка произтича не толкова от самото село, колкото от близостта му до Орехов. Каналът допуска, че в него може и да няма устойчиво украинско присъствие, но смята, че руските сили няма да успеят да се закрепят на достигнатите позиции, без да окупират височините северно от река Конка. Анализът твърди, че руски части вече действат в Орехов, но присъствието на щурмови групи в застроената част на града остава непотвърдено. Без прочистването на Мала Токмачка стабилна логистика по направлението към Орехов е невъзможна.

Като причина „Рибар“ посочва обстановката в т.нар. „малко небе“ – въздушното пространство на ниска височина, което към днешна дата е доминирано от дронове. Пътят към Орехов преминава през открити от всички посоки полета, които постоянно се наблюдават от украинските оператори на безпилотни апарати.

Според руските военни кореспонденти щурмът на Орехов продължава от началото на август. На 4 август те публикуваха първите кадри, за които твърдят, че показват руски войници в източната част на града. На 11 август съобщиха за боеве по южните покрайнини, а на 18 август – в района на жп гарата и Преображенка. Независимо потвърждение за тези твърдения така и не се появи. Оценката на „Рибар“, че присъствието на руски войски в застроената част остава ограничено, е публикувана също на 18 август.

Разминаването между обявеното и заснетото има цена и вътре в руската информационна среда. Основният критерий, прилаган от „Рибар“ към твърденията на останалите канали, е наличието на кадри от обективен контрол. Именно липсата на такива кадри прави обявяването на селото за превзето спорно дори в средата, от която произлиза твърдението.

Възможно е обаче да има и по-просто обяснение, съвместимо с показаното на картата на DeepState. Руски щурмови групи може да навлизат в източната част на Мала Токмачка, да докладват нагоре по командната верига за достигнатите улици, а информацията впоследствие да се препредава като овладяване на цялото село. Същият механизъм би могъл да обясни и съобщението на руското министерство от ноември, което остана без независимо потвърждение и без последваща корекция или оттегляне от самото ведомство.

225-и щурмови полк показа 144 паспорта на руснаци, отказали да се предадат

🇺🇦⚔️🇷🇺 Бойците на 225-и отделен щурмови полк от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) изсипаха на земята черен чувал със 144 паспорта и военни билета, прибрани от убитите руски военнослужещи. Видеото беше публикувано днес в официалните профили на полка в социалните мрежи. В началото видеото започва с фрагменти от близък бой, в който украинските щурмоваци подвикват на врага да се предаде. Онези, които не се възползват от шанса, се появяват във втората половина на клипа само като документи.

„В армията много обичат документите. Особено документите на мъртви п***и, които можеха да изберат плен, но избраха смъртта“, гласи придружаващият текст на полка.

След това посланието преминава на руски език и е насочено директно отвъд фронтовата линия: „Руснаци, тук съдбата ви вече е предрешена. Но изборът все още е ваш. Пишете на @svoboda_225 и се предавайте в украински плен. Гарантираме защита съгласно Женевската конвенция.“

@svoboda_225 е специален Telegram акаунт на подразделението, към който руските военнослужещи, които желаят да се предадат в украински плен, биха могли да го направят безопасно. Това не е национална линия, а контакт, поддържан директно от полка за участъка, в който той действа. Именно на фона на този призив придобиват значение и показаните 144 документа.

Че гибелта не е единственият възможен изход, същият този полк демонстрира седмица по-рано. На 20 юли той съобщи, че е пленил 64 руски военнослужещи при зачистка в Тернувате, Косовцево, Риздвянка, Верхня Терса и Воздвижовка – села в Гуляйполски район на Запорожка област.

Руските диверсионни групи, проникнали в района, не са имали задачата да водят директен бой. Заповедта им е била да се придвижат незабелязано в украинския тил, да откриват екипажи на дронове, да разузнават информация и да поставят трибагреници за пропагандни кадри, които да създават впечатление за „иззети“ населени места. Вместо това част от тях се оказаха част от украинския обменен фонд.

„225-и отделен щурмови полк продължава да работи“, завърши тогавашното съобщение. Подразделението, което стои зад двата видеоматериала, е една от най-ангажираните части в състава на украинската армия.

225-и отделен щурмови полк води началото си от батальон, сформиран на 8 март 2022 г. като част от наскоро създадената по това време 127-а бригада на териториалната отбрана на Харков. На 4 февруари 2025 г. той е преобразуван в отделен щурмови полк. Негов командир е майор Олег Ширяев с позивна „Сирко“, Герой на Украйна от 2024 г. Бойният път на частта преминава през отбраната на Харков, Бахмут, Авдеевка, Часов Яр, Купянск и Курската операция. В него влизат и сблъсъци със севернокорейски сили, а през 2025 г. – освобождаването на Андреевка в Сумска област.

Полкът става част от новия род войски – щурмовите подразделения, чието изграждане започва през същата година под ръководството на полковник Валентин Манко, заедно с 1-ви, 33-и, 210-и и 425-и щурмови полкове.

От началото на 2026 г. полкът държи позиции в Гуляйполски район. Когато руският натиск към този сектор се засилва, подразделението участва в изграждането на новия отбранителен рубеж и в задържането на критичен участък, което стабилизира едно от ключовите направления в Запорожието. През май участъкът беше определен от украински медии като един от най-тежките на целия фронт. По това време той получи целево усилване с бойна техника, доставена от фондация „Надежда“ и народния депутат Валерий Дубил. Тактиката на инфилтрация, срещу която са насочени описаните зачистки, е логично продължение на тази ситуация: когато фронталният натиск не води до пробив, малки групи се опитват да проникнат между позициите с надеждата да постигнат поне някакъв ограничен оперативен или информационен резултат.

Видеото от 27 юли обаче се вписва в един по-стар и неудобен спор около действията на 225-и полк. През февруари руски канали разпространиха твърдения, че звеното не взема военнопленници. В отговор полкът публикува официално изявление, в което категорично отхвърли тези обвинения. Аргументацията му беше представена не толкова като морален, колкото като практически въпрос: живият пленник представлява ценен ресурс за бъдещи обменни процедури. В украинската армия действа точкова система, при която военнослужещият получава повече точки за пленен противник, отколкото за ликвидиран. Тези точки се превръщат в допълнително снабдяване с техника, включително дронове.

„Военнослужещите на 225-и не прилагат оръжие към онези, които демонстрират намерение да се предадат и не представляват заплаха“, гласи тогавашното заявление. Народният депутат Олексий Гончаренко тогава допусна, че текст с подобно съдържание едва ли би могъл да се появи без съгласуване с висшето военно и политическо ръководство. Няколко дни преди публикуване на това опровержение полкът разпространи и видеоматериал, който трябваше да го илюстрира.

На 15 февруари полкът публикува кадри, на които руски военнослужещ напуска собствените си позиции и се насочва към украински щурмовак, за да се предаде в плен. Укритието, от което излиза, е прочистено от останалите военнослужещи вътре, а самият пленник е насочен към обменния фонд. В коментара към него бойците обясняват това бягство с отношението на руските командири към собствените им подчинени.

Същата точкова система стои и зад друг показател, с който полкът представя своята ефективност: данните звеното заема първо място по резултатност на използването на дронове сред Сухопътните войски. Точките се начисляват за потвърдени загуби, като в тази система плененият противник носи по-голяма стойност от убития. Именно върху тази логика беше изградено и посланието от 27 юли. То представя предимството на плена, използвайки като контраст онези, които не са направили този избор.

Държавният механизъм за подобни обръщения съществува от септември 2022 г. чрез проекта „Хочу жить“ на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна. До октомври 2024 г. проектът е получил над 40 000 обаждания от руски военнослужещи. Дадено обаждане обаче не значи автоматично предаване, а разликата между тези две категории е значителна. Въпреки това мащабът показва каква потенциална аудитория може да има подобно послание от украинска страна.

Каналът на 225-и полк действа в рамките на общата система, но на различно ниво: не като централизирана линия в Киев, а като пряк контакт с конкретното подразделение, което държи отсрещния участък от фронта. За военнослужещ, който обмисля да се предаде, подобна опция улеснява и ускорява значително процеса. Вместо да се обръща към далечна институция в украинския тил, той може да изпрати съобщение директно до частта, чиито позиции се намират в отсрещния окоп и чиито дронове буквално кръжат над главата му.

Само за 7 дни един и същи полк, на един и същи участък от фронта, представи пред камерата два напълно различни резултата. Първият – 64 военнослужещи, попаднали в украинския обменен фонд. Вторият – чувал с документите на 144 загинали окупатори, които не пожелаха да стигнат до този етап. Публикуваното днес видео е записано на руски и завършва с конкретен Telegram акаунт. Посланието му е насочено не към онези, които вече са загинали, а към хората, които тепърва могат да се окажат срещу 225-и щурмови полк край Гуляйполе.